„КУДЕСЫ”
Людмила Александровна Дринова-Воронина (р. 1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧАРОДЕЙСТВО
Аз изгрев ще ти подаря,
ще бъде странен сън залудо,
с усмивка ще те покоря
и в миг ще се извърши чудо.
И миналото вечерта
зад нас с вълшебство ще заключи:
там буря, зейнала уста,
със злобно пеене ни мъчи;
там веят черни ветрове,
в душите ни тревога вливат,
фалшив проблясък ни зове,
към истината пътя скрива;
там дрипи зимата плете
и в бели преспи ги натриса,
в лъжа и болка гняв расте,
снежинката любов топи се...
В намръщения зимен ден
преградите зад нас се сливат,
накрая с теб ще разберем,
че сме един до друг щастливи!
В съдбовен спомен споделен
с нас бъдещето си ще вземем
и вече няма да сме в плен
на нелюбов и лошо време!
Ударения
ЧАРОДЕЙСТВО
Аз и́згрев ште ти подаря́,
ште бъ́де стра́нен съ́н залу́до,
с усми́вка ште те покоря́
и в ми́г ште се извъ́рши чу́до.
И ми́налото вечерта́
зад на́с с вълше́бство ште заклю́чи:
там бу́ря, зе́йнала уста́,
със зло́бно пе́ене ни мъ́чи;
там ве́ят че́рни ветрове́,
в души́те ни трево́га вли́ват,
фалши́в пробля́сък ни зове́,
към и́стината пъ́тя скри́ва;
там дри́пи зи́мата плете́
и в бе́ли пре́спи ги натри́са,
в лъжа́ и бо́лка гня́в расте́,
снежи́нката любо́в топи́ се...
В намръ́штения зи́мен де́н
прегра́дите зад на́с се сли́ват,
накра́я с те́б ште разбере́м,
че сме еди́н до дру́г штастли́ви!
В съдбо́вен спо́мен споделе́н
с нас бъ́дештето си ште взе́мем
и ве́че ня́ма да сме в пле́н
на нелюбо́в и ло́шо вре́ме!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Людмила Дринова-Воронина
КУДЕСЫ
Я подарю тебе зарю,
Как сон, явившись ниоткуда,
Своей улыбкой покорю,
И в тот же миг свершится чудо!
Подарит вечер волшебство:
Он прошлое оставит в прошлом,
Где злобной Вьюги торжество
Изводит пением истошным.
Где веют чёрные ветра
И вносят в душу лишь тревогу,
Где праздной жизни мишура
Закрыла к истине дорогу.
Где хлопья снежные Зима
В сугробы белые сметает,
Где сводят боль и ложь с ума
И где любовь, как льдинка, тает.
...Ненастным, серым, зимним днём
Преодолеем все преграды,
И, наконец-то, всё ж поймём,
Что мы с тобой друг друга рады!
И, разделив судьбу одну,
Впредь не расстанемся на годы,
И не окажемся в плену
У нелюбви и непогоды!
---------------
Руската поетеса Людмила Александровна Дринова-Воронина е родена на 17 ноември 1949 г. в гр. Стари Оскол, Белгородска област. Правнучка е на българския възрожденски историк и филолог Марин Дринов. По професия е театрален режисьор и музикант. Работила е като директор на Староосколския районен дом на културата, като музикален ръководител на детски и младежки групи. Пише стихове и песни, твори и изпълнява романси, рисува картини. Авторка е на стихосбирките „Рябиновый закат”, „Речки синий поясок”, „Напевы лета” (2011 г.), „Вдохновение” (2012 г.) и „Цветок желтой примулы” (2013 г.). Живее в гр. Стари Оскол.